|
ИНТЕРЕСНО - История за тези, които казват "На мен не
може да се случи"
автор: Валя Иванова
Член. 32 и 34 от конвенцията за правата на детето се
отнасят за защита от експлоатация и по – конкретно -
защита от сексуално насилие на малолетни и непълнолетни.
Те гласят, че държавата предпазва децата от всички форми
на незаконно полагане на труд в полза на други хора,
като създава закони за установяване на минималната
възраст за започване на работа, за подходящите условия
на работа и следи за спазването им с цел да подпомага
развитието на личността. Никой няма право да насилва и
експлоатира сексуално непълнолетни, да ги използва за
производство на порнографски материали и представления.
“Всички ме сочат с пръст. Не смея да излизам, страх ме
е, срам ме е. Какво ще стане с живота ми...”
Това са мислите на едно 17-годишно момиче, преживяло
трафик. Гергана е от малко провинциално градче. Красива
девойка с големи амбиции за бърз успех, но и наивни
представи за действителността. На 14 години тя отива в
близкия голям град, за да получи добро образование, да
изгради контакти с много хора и да се реализира един
ден.
Още в началото й се струва, че по начин на обличане и
акцент се различава от своите съученици. Това я смущава.
Мисълта, че е по – различна от останалите я притеснява
дотолкова, че тя започва да излиза често с няколко
момичетата от общежитията. Пушат цигари, гримират се,
сякаш, за да прикрият срама от лицето си, породен от
факта, че идват от малко градче.
Една петъчна вечер се запознават с няколко момчета в
известна дискотека. Започват да излизат често след това.
Гергана става близка с Петър. В началото на лятната
ваканция той й предлага да заминат за Гърция, където
негови приятели ще им намерят жилище и работа за сезона.
Гери е щастлива. Намерила човек, който да я уважава,
цени и харесва, тя ще замине в чужбина, където ще работи
и спечели пари. Родителите й, обикновени хора, искащи
най – доброто за детето си, ще се гордеят с нея. И така
двамата заминават за Солун.
Действителността, обаче, се разминава с представите на
Гери за престоя им в южната съседка. Вечерта след
пристигането им в квартирата влизат пияни, приятелите на
Петър. Той излиза от стаята. Мъжете изнасилват Гергана,
а след това я пребиват от бой. На следващия ден я
изпращат в подземие, където има още момичета. Тя
забелязва оскъдното им облекло, размазания грим по
лицата и синините по ръцете и краката им. Гери се
сгромоляса на земята. Къде останаха мечтите й? Ами
Петър? Той беше единствения човек, който й бе дал
топлина. Той я караше да се чувства ценна, важна,
необходима.
Ежедневиято на момичето се превърна в стремеж за повече
клиенти, за да не предизвика гнева на сутеньорите си.
Често ставаше свидетел на кървави побоища над нейни
“колежки”, отказали да работят или опитали се да
избягат. ”Как и защо се случи всичко това?” - не можеше
да проумее момичето.
Тъжна история. За жалост истинска.
Какво стана с Гери ли? Полицейска акция разкри бардака,
където държаха момичетата и арестуваха сводниците. Гери
бе върната в България и настанена в кризисен център,
където получи специализирана психологическа и медицинска
помощ, юридически консултации, както и социално
посредничество, чрез които да се реинтегрира към
нормалната среда на живот. Възможно ли е това?
Физически, след известно лечение – да. Но психически тя
никога няма да е същата. Гери се чувства мръсна,
опетнена, нищожна, използвана, различна.
“Какво ще си помислят другите за мен, родителите ми,
съучениците ми?” Ужасът, предизвикан от негативното
отношение на обществото е непреодолим за момичето.
Виновна ли е всъщност тя? Гери не е ли жертва на
собствените си амбиции и големи мечти? Всеки има право
да мечтае. Всяко момиче, което няма нужните познания за
опасностите в голямия град може да бъде на нейно място.
С какво сега Гергана е по – различна от съучениците си?
С това, че е била пребивана до безсъзнание, че
принудително е продавала все още детското си тяло? Това
ли я прави виновна? Кой е нейният съдник? Обществото.
Всички ние. Тя има право да живее нормално.
Почти във всеки окръжен град има институции, които се
занимават с приемането на жени и деца, преживели домашно
насилие и трафик. Те предлагат пълен пакет от услуги,
които са лицензирани и се финансират от средства на
съответното сдружение. Такова сдружение за региона на
Стара Загора е “Самаряни", ул. “Патриарх Евтимий” 57,
тел. за връзка е 042/621083.
Ако някога попаднете в рискова ситуация, не се колебайте
да потърсите помощ. |
